СТИГМАТА - "ПСИХИЧНА БОЛЕСТ"

Множество научни проучвания по цял свят сочат, че значителна част от хората носят в себе си остаряла, негативна картина за психиатрията и за психичните болести. Все още на психично болния се гледа като на неудачник, който не може да се справя с предизвикателствата на живота; който по наследство е обречен да е такъв. Често се загърбват социалните причини, които правят някои хора неуспяващи и поради това развиващи психично разстройство. Слабо информираните хора поставят под общ знаменател болните.   Прочети още ....

Известни личности разкриват психичните си заболявания

Тези личности са известни, красиви и успешни, но не изпитват притеснение да признаят публично, че страдат или са страдали от едно или друго психично заболяване, като по този начин вдъхват кураж на другите.
1. Леонардо Ди Каприо, Обсесивно-компулсивно разстройство - Леонардо ди Каприо още като дете е страдал от обсесивно-компулсивно разстройство, което се отключва отново по време на снимките на "Авиаторът". "Гримьорът и асистентът ми да ме водеха до снимачната площадка и знаех, че си казват "О Боже, ... Прочети още ....

Никой, който е в душевно и телесно здраве няма да посегне на живота си

Интервю на Емил Спахийски с Националния консултант по психиатрия проф. д-р Вихра Миланова.
- Покрай всичките самоубийствени атентати в Европа се прокрадна тезата, че саможертвата, самоунищожението се е превърнало в мода. Има ли нещо такова, професор Миланова?
- Не можем да кажем дали е мода. Но наистина напоследък около нас има много агресия - както активна, която за съжаление превал и ра, така и пасивна.  Прочети още .....

7 мита за депресията

Мит 1. Депресията не е болест. Популярно е мнението, че депресията е "модерна глезотия" и се случва всекиму, просто човек дава воля на лошото си настроение и не са му нужни никакви лекарства. Напротив - това е съвсем истинско, сериозно заболяване, дори с възможен летален изход (самоубийство). Разбира се, с леката форма на тревожност всеки може да се справи сам, но при тежките случаи без лечение депресията може да продължава с години, да се усилва и да прерасне например в маниакално-депресивна психоза. Прочети още ......

Смята се, че последиците на стигмата – проявите на дискриминация – са много по-сериозни от преките последици на самото психично заболяване. Съществуват различни форми на дискриминация.
А. Пряка дискриминация.
Тази категория обхваща случаите, когато хората с психично-здравни проблеми страдат от пряко изразено неоправдано (основано на стигмата) негативно отношение и свързано с него поведение. Дискриминацията намира израз както в това, което другите правят, така и в това, което не правят. По-долу тези аспекти ще бъдат отбелязани за различните сфери на живота. Освен многобройните истории, които може да разкаже всеки човек с психично заболяване, има изследвания, които потвърждават съществуването на тези нагласи.

  • Хората с психично-здравни проблеми имат трудности с намирането на жилище: повечето собственици на жилища, както и администрацията на общинските жилища, предпочитат да си нямат работа с тях и най-често просто отказват да им дадат под наем помещение.

  • Безработицата е огромен проблем за хората с психично-здравни проблеми: според оценките, в САЩ 80 – 90 процента от хората със сериозни психично-здравни проблеми нямат работа. У нас положението, най-вероятно, е подобно, но липсват данни. Работодателите най-често просто отказват да вземат на работа хората с психично-здравни проблеми. Също така те не адаптират работни места за хора с психично-здравни проблеми, дори да имат възможност и финансов стимул да го направят.

  • Стигмата се проявява и по отношение на работещите хора с психично-здравни проблеми. Мнозина от тях се оплакват от негативните нагласи на работодателя и колегите. А заболяване, започнало, докато някой е нает на работа, е гаранция, че работодателят ще потърси начин да се отърве от нежелания работник.

  • Подобен е и проблемът с получаването на образование. Достъпът до образованието е ограничен за хората с психично-здравни проблеми; освен това, учебната програма и обучителният процес не се адаптират за специалните им нужди.

  • Психично-здравните проблеми рязко намаляват вероятността човек да сключи брак. Затова пък вероятността да се разведе, ако вече има сключен брак, нараства.

  • Хората често губят старите приятелите и трудно създават нови. Изобщо, социалната изолация, включително от страна на роднините, е една от последиците на стигмата.

  • Хората с психично-здравни проблеми получават по-малко на брой и с по-ниско качество здравни и социални услуги. Изследване демонстрира, че страдащите от шизофрения хора е по-малко вероятно да получат модерно лечение след инфаркт на миокарда, сравнени с хора със същите проблеми на сърдечно-съдовата система, които нямат психично заболяване. Подобно е положението и в психиатричното обслужване. Стигмата може да промени качеството на предлаганите здравни услуги, както и условията, в които те се предлагат. Последното може да е свързано с прекомерните мерки за сигурност (здрави врати, решетки, ключалки, всичките плод на убеждението, че хората с психоза са опасни) или с липсата на достатъчно средства (поради което помещенията могат да са мръсни, неподдържани и с неприятен вид). Правят се и по-малко изследвания, които да допринасят за развитието на психиатрията.

  • Стигмата може да допринесе за промяна на хода на заболяването в негативна посока. Това става благодарение на стреса, който стигматизираният индивид изпитва (свързан с начина на живот и отношението на околните). Стресът може да допринесе за настъпването на нови пристъпи на заболяването или за по-тежкото им протичане.

  • Стигмата може да допринесе за развитието на друго заболяване – освен това, заради което индивидът е стигматизиран.

  • Независимо от всички здравни проблеми, стигмата допринася за намаленото търсене на здравна помощ. По-малко от 30% от хората с психично-здравни проблеми търсят лечение. Не става дума само за хората с леки проблеми, както би могло да се предположи; само 60% от хората с шизофрения взимат участие в лечение, и това се отнася за страдащите от всички сериозни разстройства. Подобна е картината с хората, злоупотребяващи с алкохол или наркотични вещества. Тези проблеми са задълбочени от нежеланието на болните да се придържат към предписаното лечение: повече от 40% от пациентите, получаващи лечение за психотично разстройство, не се придържат напълно към лечебния режим. Смята се, че в резултат от това броят на постъпвания в болница нараства три пъти. Хората отказват също да ползват извънболнични дневни и рехабилитационни програми. Или, започнали да ги ползват, се отказват по някое време.

  • Не е тайна, че хората с тежки психично-здравни проблеми живеят по-кратко от другите (според някои оценки, до 8,8 години по-малко). За тази цифра допринася и високата смъртност сред тях. Самоубийството е една от основните причини за смъртност при хората с тежки психично заболяване; смята се, че стигмата, на свой ред, е сериозна причина за самоубийствата. Друга причина за високата смъртност са ограниченията в получаването здравно обслужване (особено от сърдечно-съдови заболявания). Съществува тенденция оплакванията на тези хора да бъдат игнорирани, защото често звучат като част от симптоматиката на болестта.

  • Хората с психично-здравни проблеми са по-лесна жертва на всякакъв вид насилие и други престъпления.

Б. Структурна дискриминация
Правата и възможностите на хората с психично-здравни проблеми могат да бъдат ограничавани не само чрез пряк отказ за достъп до определени услуги или възможности. Дискриминацията може да се случи чрез закони или разпоредби, неписани норми и правила на поведение или практики, които никой не оспорва. Например, заделянето на по-малко средства (по-сравнение със заделените за други проблеми в здравната сфера) за лечението на сериозните психично-здравни проблеми и тяхната рехабилитация, било в болнични условия, било в общността, е проява на структурна дискриминация.

В. Самоналожена дискриминация (автостигма). Хората с психично-здравни проблеми възприемат съществуващите към тях нагласи и започват сами да ограничават поведението си. Не е необходимо вече да бъдат дискриминирани – те сами започват да се дискриминират. Например, те не само очакват отхвърляне от приятели или настоящи или потенциални партньори, но и сами вече са убедени, че заслужават отхвърляне, и не предприемат никакви опити да получат желаното от тях. Те са убедени, че не могат много неща – да работят, да се грижат сами за бюджета си, да имат пълноценни връзки. Ако не вярват, че психичните заболявания са лечими, те нямат основания да упорстват в получаването на здравна помощ и да бъдат редовни при взимането на лекарствата и понасянето на страничните им ефекти. В някои случаи това поведение ражда порочен кръг: отчаялите се хора се отказват да се борят за правата и интересите си, те създават у околните впечатление за некомпетентност и безпомощност, което подсилва негативните им представи, което, на свой ред, засилва липсата на вяра в собствените сили.

Г. Дискриминация по асоциация (близост)
Роднините и приятелите също могат да страдат от стигма, поради връзката си с човек с психично-здравен проблем. В отговор много от тях правят усилие да скрият съществуването на проблеми.
Професионалистите от системата за психично-здравни грижи също имат трудности да признаят, че страдат от някакви психично-здравни проблеми, пък дори и от депресията, която се възприема като най-малко стигматизираща от всички сериозни психични заболявания. Ако пък техен роднина или колега се разболее, психиатрите се стремят да прикрият този факт.

Кой и как стигматизира

Повечето приемат хората с психично-здравни проблеми като членове на обществото, но предпочитат да избягват по-близките взаимоотношения – като да работят или да живеят с тях. На английски наричат този феномен “не в задния ми двор!” (Not In My Back Yard, съкратено NIMBY). Изследване, проведено в 6 немски града в рамките на антистигма кампания на Световната психиатрична асоциация, е фокусирано върху нагласите към хората с шизофрения. Само около 10 % от разпитаните 7 246 участници са приели, че биха били притеснени да говорят с някой, болен от шизофрения. Но почти за 16 % би било проблем да работят с някого с това заболяване. Една трета би се разтревожила, ако в квартала им се премести да живее група от 6 до 8 души с шизофрения. Повече от 40 % биха се противопоставили да споделят стая с болен от шизофрения (например, в болница). Над 70 % не биха сключили брак с човек с шизофрения.
Има ли тип личност, по-склонна към стигматизиране? Има изследвания на хората, склонни към предразсъдъци: те не могат да понасят неопределеност, имат ригидни авторитарни вярвания и са враждебни към други етнически групи (етноцентричност). Други изследвания са показали, че хората с “циничен мироглед” е по-вероятно да стигматизират.
Самите хора с психично-здравни проблеми сякаш говорят най-много за дискриминацията, която се налага да понасят от представителите на психично-здравната система, лекарите изобщо и от роднините си. Сякаш са най-впечатлени от подобно отношение от страна на хората, на които биха искали да разчитат най-много.
Например, изследване на британската организация Mind показва, че една трета от взелите в него участие пациенти се оплакват от несправедливо отношение от страна на личните си лекари. Те посочват, че личните лекари проявяват безразличие, гледат бързо да ги отпратят и разчитат най-вече на предписването на лекарства. Негативните нагласи на лекарите имат тенденцията да се променят с течение на времето към по-лошо: според изследване от 1986 година, в края на периода на проследяване броят на стигматизиращите лекари се е удвоил.

„Проектът Открито за психичните разстройства се финансира в рамките на

 Програма БГ 07 Инициативи за обществено здрав по Финансовия механизъм на Европейското

 икономическо пространство 2009-2014 г.“

Автор: Димитър Германов

Източник: http://psihichnozdrave.com/

 


Добавете коментар


Защитен код
Обнови