СТИГМАТА - "ПСИХИЧНА БОЛЕСТ"

Множество научни проучвания по цял свят сочат, че значителна част от хората носят в себе си остаряла, негативна картина за психиатрията и за психичните болести. Все още на психично болния се гледа като на неудачник, който не може да се справя с предизвикателствата на живота; който по наследство е обречен да е такъв. Често се загърбват социалните причини, които правят някои хора неуспяващи и поради това развиващи психично разстройство. Слабо информираните хора поставят под общ знаменател болните.   Прочети още ....

Известни личности разкриват психичните си заболявания

Тези личности са известни, красиви и успешни, но не изпитват притеснение да признаят публично, че страдат или са страдали от едно или друго психично заболяване, като по този начин вдъхват кураж на другите.
1. Леонардо Ди Каприо, Обсесивно-компулсивно разстройство - Леонардо ди Каприо още като дете е страдал от обсесивно-компулсивно разстройство, което се отключва отново по време на снимките на "Авиаторът". "Гримьорът и асистентът ми да ме водеха до снимачната площадка и знаех, че си казват "О Боже, ... Прочети още ....

Никой, който е в душевно и телесно здраве няма да посегне на живота си

Интервю на Емил Спахийски с Националния консултант по психиатрия проф. д-р Вихра Миланова.
- Покрай всичките самоубийствени атентати в Европа се прокрадна тезата, че саможертвата, самоунищожението се е превърнало в мода. Има ли нещо такова, професор Миланова?
- Не можем да кажем дали е мода. Но наистина напоследък около нас има много агресия - както активна, която за съжаление превал и ра, така и пасивна.  Прочети още .....

7 мита за депресията

Мит 1. Депресията не е болест. Популярно е мнението, че депресията е "модерна глезотия" и се случва всекиму, просто човек дава воля на лошото си настроение и не са му нужни никакви лекарства. Напротив - това е съвсем истинско, сериозно заболяване, дори с възможен летален изход (самоубийство). Разбира се, с леката форма на тревожност всеки може да се справи сам, но при тежките случаи без лечение депресията може да продължава с години, да се усилва и да прерасне например в маниакално-депресивна психоза. Прочети още ......

12.11.2015

Социалната стигма е основната причина у нас да няма регистър на хората с психични разстройства - около това мнение се обединиха гостите в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR , проф. Вихра Миланова и д-р Стойчо Кацаров.

Двамата бяха категорични, че в обществото не се прилагат мерки за приемането на хората с подобни заболявания, което още повече задълбочава проблема. По думите на проф. Миланова, именно социалната интеграция е ключова за подобрението на пациенти с психични разстройства. Особено често явление обаче е за това да не се говори, което създава грешна представа, че това са хора, непригодни за нормален живот и работа.

Тревожна статистика

Поне една пета от хората в България са застрашени от психични разстройства, коментира проф. Миланова. Към тези разстройства спадат тревожността, депресията и зависимостите. Тя обаче подчерта, че това е процентът на хората, подложили се на лечение. Остава неизвестен броят на засегнатите, които се страхуват да потърсят медицинска помощ:

1.Да работи. Да започне работа, като използва възможностите си. „Да си намери работа. За него това е изключително важно”. Това е основното. Да имат работа. Да работят и да се реализират. Да получават добри пари, с които да могат сами да се издържат спокойно. Една близка казва, че не смее да мечтае, че болният й роднина може да има семейство. Мечтата й е той да работи. А тя много иска той да работи, за да си създаде социална среда. Да има социални контакти и да работи нещо. Преди се е надявала, че ще успее да има своя професия или занаят. Сега – да изкарва някой лев! Наясно е, че той трудно може да работи, защото се е разболял толкова рано, че изобщо не е приучен да се труди. Други се надяват, че болните могат да си намерят харесвана и удовлетворяваща професия. Има и такива, които смятат, че за болните е добре да учат висше образование. Ученето може да ги ангажира и да им помогне да си запълнят времето. „Исках да учи нещо. Да се занимава с билки или терапия с движения”.

2. Да си намерят среда от хора без психично заболяване. Да се социализират; да има контакти; да имат приятели; да се срещат с повече млади хора; да си имат среда. „Не е хубаво сам човек между четири стени. Сутрин ставаш, вечер лягаш – все сам”.

Уважаеми журналисти,

Центърът за защита на правата в здравеопазването ви кани на 13.11 (петък) на семинар по проект „Открито за психичните разстройства“. Конкретната тема на е: „Ринг Свободен - Съучастници ли са медиите в стигматизирането на хората с психични разстройства“. Ще имате възможност да се срещнете с водещи психиатри – проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия, доц. Мая Стоименова от медицинския университет в Плевен и доц. Христо Кожухаров (председател на БПА) от Медицинския университет във Варна.

Нека бъдем заедно в грижата и уважението към хората с психични заболявания, които не са по-различни от всички други болести, които могат да споходят всеки един от нас или близките ни. Обещаваме Ви да не ви поучаваме, а да споделяме.

Ще се и забавляваме по време на финалния коктейл, който нарекохме „Коктейл на помирението“, защото целите ни са общи – да променяме света около нас към по-добро  - ние с лечението като професионалисти, вие с информирането на обществото.

На всеки от присъствалите журналисти ще бъде връчен сертификат след събитието.

Ще ви очакваме на 13 ноември от 14 часа в хотел Хотел Силвър Хаус, бул. Симеоновско шосе №6.

Потвърдете Вашето участие до 12 ноември на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Хората с психични разстройства не са опасни и не извършват повече престъпления от другите.

Шизофренията е психично разстройство, от което страда 1 % от общата популация по света. Тя е от болестите, чиято честота и разпространение остават постоянни във времето, и това е една от големите загадки, казва проф. Вихра Миланова, ръководител на Клиника по психиатрия в Александровска болница. Дори по времето на Хитлер, когато болните от шизофрения и техните семейства били подложени на пълен геноцид, броят на шизофренно болните в Германия след Втората световна война е нараснал и в следващите години постепенно се възстановил до предишните граници.

Много се говори за генетичния фактор при тази болест, но кога и при какви условия на околната среда се активират тези гени, не е ясно, подчертава проф. Миланова. При наличието на двама болни родители рискът за поколението е най-голям – около 48%, при един родител – 12-15%. При близнаците, ако единият е болен, рискът за другия е близо 50%. В 60-80% от случаите болестта се дължи на генетичния фактор, но има и доста спорадични случаи, при които няма болни родственици, обяснява психиатърът.