СТИГМАТА - "ПСИХИЧНА БОЛЕСТ"

Множество научни проучвания по цял свят сочат, че значителна част от хората носят в себе си остаряла, негативна картина за психиатрията и за психичните болести. Все още на психично болния се гледа като на неудачник, който не може да се справя с предизвикателствата на живота; който по наследство е обречен да е такъв. Често се загърбват социалните причини, които правят някои хора неуспяващи и поради това развиващи психично разстройство. Слабо информираните хора поставят под общ знаменател болните.   Прочети още ....

Известни личности разкриват психичните си заболявания

Тези личности са известни, красиви и успешни, но не изпитват притеснение да признаят публично, че страдат или са страдали от едно или друго психично заболяване, като по този начин вдъхват кураж на другите.
1. Леонардо Ди Каприо, Обсесивно-компулсивно разстройство - Леонардо ди Каприо още като дете е страдал от обсесивно-компулсивно разстройство, което се отключва отново по време на снимките на "Авиаторът". "Гримьорът и асистентът ми да ме водеха до снимачната площадка и знаех, че си казват "О Боже, ... Прочети още ....

Никой, който е в душевно и телесно здраве няма да посегне на живота си

Интервю на Емил Спахийски с Националния консултант по психиатрия проф. д-р Вихра Миланова.
- Покрай всичките самоубийствени атентати в Европа се прокрадна тезата, че саможертвата, самоунищожението се е превърнало в мода. Има ли нещо такова, професор Миланова?
- Не можем да кажем дали е мода. Но наистина напоследък около нас има много агресия - както активна, която за съжаление превал и ра, така и пасивна.  Прочети още .....

7 мита за депресията

Мит 1. Депресията не е болест. Популярно е мнението, че депресията е "модерна глезотия" и се случва всекиму, просто човек дава воля на лошото си настроение и не са му нужни никакви лекарства. Напротив - това е съвсем истинско, сериозно заболяване, дори с възможен летален изход (самоубийство). Разбира се, с леката форма на тревожност всеки може да се справи сам, но при тежките случаи без лечение депресията може да продължава с години, да се усилва и да прерасне например в маниакално-депресивна психоза. Прочети още ......

Обществото се старае да съхрани социалната дистанция по отношение на психично болните си членове. Това се отнася в особето висока степен и до родствениците  на болните с психични разстройства и техните семейства. Независимо, че членовете на семейството отричат стигмата, те всячески се стремят да «опазят тайната» за болния близък. В къщата на обесения не се говори за въже. Извън къщата на психично болния не се говори за него и душевното му разстройство.

Какво е обичайното поведение: Най-често семейството отказва да приеме факта, “че това се случва с наш близък“. Обикновено близките се надяват и мислят, че това е “временно неразположение” и то ще отмине без лечение. Изпитват страх да извършат консултация с психиатър, защото „някой ще научи“. Според тях, не може да се приемат толкова “силни “ лекарства, защото това не може да е психична болест или лекарствата няма да помогнат, защото психичните болести са нелечими.

 

Как се справяме със „срама“:  “Добросъвестно” пазим “тайната” на психичната болест. Болното дете не играе с приятелите на здравите си братя и сестри (в същност не играе с никого). Болният тийнейджър  не посещава кино или дискотека със “здравите”младежи (въобще не ги посещава). В дома на психично болния не идват гости и семейството рядко присъства на приятелски срещи. Когато това се случва, то (най-често) е без пациента…

До какво води това: Късно диагностициране на заболяването. Закъсняло начало на лечението Настъпване на  необратими промени в мозъчни структури. Промяна в личностовата структура на болния, вследствие налаганата изолация, депривация, дискриминация и … последващите стигматизация и автостигматизация.

„Проектът Открито за психичните разстройства се финансира в рамките на

 Програма БГ 07 Инициативи за обществено здрав по Финансовия механизъм на Европейското

 икономическо пространство 2009-2014 г.“


Добавете коментар


Защитен код
Обнови