СТИГМАТА - "ПСИХИЧНА БОЛЕСТ"

Множество научни проучвания по цял свят сочат, че значителна част от хората носят в себе си остаряла, негативна картина за психиатрията и за психичните болести. Все още на психично болния се гледа като на неудачник, който не може да се справя с предизвикателствата на живота; който по наследство е обречен да е такъв. Често се загърбват социалните причини, които правят някои хора неуспяващи и поради това развиващи психично разстройство. Слабо информираните хора поставят под общ знаменател болните.   Прочети още ....

Известни личности разкриват психичните си заболявания

Тези личности са известни, красиви и успешни, но не изпитват притеснение да признаят публично, че страдат или са страдали от едно или друго психично заболяване, като по този начин вдъхват кураж на другите.
1. Леонардо Ди Каприо, Обсесивно-компулсивно разстройство - Леонардо ди Каприо още като дете е страдал от обсесивно-компулсивно разстройство, което се отключва отново по време на снимките на "Авиаторът". "Гримьорът и асистентът ми да ме водеха до снимачната площадка и знаех, че си казват "О Боже, ... Прочети още ....

Никой, който е в душевно и телесно здраве няма да посегне на живота си

Интервю на Емил Спахийски с Националния консултант по психиатрия проф. д-р Вихра Миланова.
- Покрай всичките самоубийствени атентати в Европа се прокрадна тезата, че саможертвата, самоунищожението се е превърнало в мода. Има ли нещо такова, професор Миланова?
- Не можем да кажем дали е мода. Но наистина напоследък около нас има много агресия - както активна, която за съжаление превал и ра, така и пасивна.  Прочети още .....

7 мита за депресията

Мит 1. Депресията не е болест. Популярно е мнението, че депресията е "модерна глезотия" и се случва всекиму, просто човек дава воля на лошото си настроение и не са му нужни никакви лекарства. Напротив - това е съвсем истинско, сериозно заболяване, дори с възможен летален изход (самоубийство). Разбира се, с леката форма на тревожност всеки може да се справи сам, но при тежките случаи без лечение депресията може да продължава с години, да се усилва и да прерасне например в маниакално-депресивна психоза. Прочети още ......

RSS

Изкуството отдавна е водещо във възприемането на психичните заболявания, не като нещо чуждо или достойно за презрение, а като част от човешката природа - дори и като положително и полезно преживяване.

Съвременното изкуство дори е възхвалявало психичните разстройства като творческо приключение. Този психиатричен модернизъм започва с "лудостта" на Винсент ван Гог и води до откриването на творби на пациенти като нов вид изкуство. И все пак той има много по-дълбоки исторически корени. Албрехт Дюрер представя гения като меланхоличен образ още през ренесанса, а романтичните художници се идентифицират с "лудостта".

Албрехт Дюрер, "Меланхолия" (1514)
Албрехт Дюрер, ...
Detail Download
Тази визионерска творба е и диагноза, и героична възхвала на това, което сега се приема за заболяване. Меланхолията е била позната и е била изживявана през средновековието, представяна като помрачение на ума, предизвикано от дисбаланс на телесните течности. Този мрак е обозначен от мрачното лице на духа на меланхолията на Дюрер. В своето униние тя изглежда неспособна да продължи с великите си творби. Съдейки по инструментите й, тя е математик, геометрик и архитект: ренесансов гений. Дюрер представя чрез този образ собствения си вътрешен живот и интуитивно долавя сложността на разума. Защото меланхолията в неговите очи е признак на гениалност - стремежът да знаеш и създаваш означава да изпадаш в отчаяние. Нещастието за Дюрер е нещо достойно. Това изображение без съмнение е залегнал в основите на съвременната психология.
Едвард Мунк, "Писъкът" (1893)
Едвард Мунк, "П...
Detail Download
Лудостта е модерно състояние в това произведение на изкуството, което има яснотата на теорема. "Писъкът" е универсален. Така ни кара да се чувстваме животът сега, казва Мунк. Далеч от патологията, засягаща отделни хора, желанието да крещиш от болка и самота под променящо се небе е нормална, здрава реакция на безумен свят. Мунк извежда художествената преоценка на психичните заболявания, започнала в ерата на романтизма, до логичното й заключение: няма Бедлам, лудница е целият свят.
Франсиско Гоя, "Сънят на разума ражда чудовища" (1799)
Франсиско Гоя, ...
Detail Download
Изобразеният от Гоя спящ мъж - художникът - атакуван от чудовища през нощта, е образ на крехкостта на разума, създаден в края на Просвещението, великото движение от XVIII век, което се стреми да промени света с енциклопедии, научни демонстрации и първите фабрики. Песимистичният, но и съчувствен възглед на Гоя е, че разумът управлява само част от нашия разум. Той трябва да споделя света с кошмари. В зората на съвременната епоха, този велик образ отразява по-ранните представяния на изкушенията на св. Антоний, чиито нападатели така и не са изчезнали.
Матиас Грюневалд, "Изкушението на св. Антоний" (1512 - 16)
Матиас Грюневал...
Detail Download
Художниците от късното Средновековие са били запленени от историята на ранния християнски отшелник св. Антоний Велики, който е бил изкушаван от дявола. За Грюневалд това се превръща в много личен и психологически ужас, образът на мъж, чийто здрав разум е изложен на заплаха. Безкрайните ужасни форми на демоните изглеждат като изкривени мисли. Това е творба, изпъленна със състрадание, защото е част от Олтара от Изенхайм, рисувана за болница, лекувала хора с обезобразяващи ги болести. Един от дяволите има рани и сива кожа, които присъстват в други части на олтара и загатват за болестите, лекувани там. Дали тази мащабна сцена представя заплахата за психичното здраве, предизвикана от огромното физическо страдание? Тя повлиява на германския експресионизъм и остава и до наши дни шедьовър на застрашения разум.
Йозеф Фьорстер - безименна картина от колекцията "Принцхорн" (след 1916)
Йозеф Фьорстер ...
Detail Download
След като Мунк и ван Гог превръщат "лудостта" в положително качество в модерното изкуство, в ключа към визионерската истина, е въпрос само на време, преди лекарите също да започнат да виждат новите връзки между изкуството и разума. Преди смъртта си през 1933, д-р Ханс Принцхорн прави колекция от картини от психично болни пациенти, която е началото на това, което сега бива определяно като "изкуство на аутсайдерите". Тази картина има зловещото излъчване, сравнимо с това на картините на Гоя. От нещо, което е изобразявано от художници, "лудостта" е станала източник на творческа оригиналност сама по себе си.
Винсент ван Гог, "Автопортрет с превързано ухо" (1889)
Винсент ван Гог...
Detail Download
Винсент ван Гог е запленен от картина от XIX век, наречена "Лудостта на Хюго ван дер Гус". В тази картина средновековният художник Хюго ван дер Гус - който в реалния си живот е бил затворен в манастир заради психично заболяване - седи умислен в страдание, докато хорато около него се отчайват, че не могат да му помогнат. Ван Гог пише, че понякога се е идентифицирал с тази картина. Тук, скоро след като сам си е отрязал ухото, той се разглежда с критичен поглед като човек, засегнат от подобно страдание. Или не? Очите на Винсент са кристално сини, погледът му е проницателен и пронизващ. Той гледа обективно нараненото си лице, с дълбока искреност. Той нито е "нормален", нито "луд", а просто още един човек, който ни говори със смелост и искреност.
Теодор Жерико, "Портрети на лудите" (1822)
Теодор Жерико, ...
Detail Download
В епохата на романтизма, крайните състояния на разума и вътрешното страдание са любима тема на поезията и изкуството. Това настроение на самоанализ дава нов поглед към психичното здраве в портретите на "лудите" от Жерико. Той рисува десет такива, от които 5 все още съществуват, всички те представящи пациенти на неговия приятел д-р Етиен Жан-Жорже. В тази картина има дълбоко уважение и човешко съчувствие към жената, чиято болест изглежда основно видима като дълбоко нещастие. Избягвайки от стереотипите и предразсъдъците, Жерико представя психичното заболяване като част от човека, която той самият - като творец, чиито картини се опират на смъртта и насилието - очевидно чувства близка.
Гюстав Курбе, "Автопортрет (Отчаяният)" (1843 - 45)
Гюстав Курбе, "...
Detail Download
В момент на романтично веселие, Курбе представя самия себе си като "луд", като лицето му е обзето от екстаз и ужас. Отчаяното състояние на разума му не е позорна болест, а демонстрация на артистична гордост. В традиция, която стига до "Меланхолия" на Дюрер, но придобива нова сила в епохата на романтизма, той слага знак на равенство между гения и безумеца. Това лице на отчаяние е лицето на авангарда от XIX век, рискуващ и дори призоваващ болестта с алкохол и наркотици. Курбе изглежда като герой в някой от разказите на Едгар Алън По, като психиката му се разкрива по начин, от който са очаровани първите художници-модернисти.
Уилям Хогарт, "Рейк в Бедлам" (1733)
Уилям Хогарт, "...
Detail Download
Прозрението на Дюрер - да не говорим за Шекспир и Сервантес - че мракът в психиката е част от човешкия живот, е изгубен за създателите на известната лондонска болница. Прочутият "Бедлам" е основан през средновековието и се е специализирал в психичните заболявания още през XIV век. Когато Хогарт изобразява през XVIII век младеж, чиято кариера на хазарт и разхитителност го е довела дотам, това е място, където лондончани могат да дойдат и да видят "лудите". Хогарт показва две "нормални" жени, наслаждаващи се на зрелището на безумието, което включва хора, считащи, че са крале и свещеници. Естествено, от гледната точка на Хогарт границата между здрав разум и безумие изобщо не е толкова очевидна.
 Виторе Карпачо, "Излекуването на обладания от духове в Риалто" (1496)
Виторе Карпачо...
Detail Download
Тази картина на ежедневния живот във Венеция през XV век разкрива как са били разбирани и третирани психичните заболявания в Средновековието. Понякога тя е наричана "Излекуването на безумеца", но "обладан" е по-близо до съвременните идеи за съзнанието. Защото човекът, излекуван по чудо от свещеник насред човешката драма на моста Риалто, е обзет от демони. Неговото страдание не е нито медицински, нито социален проблем, а религиозно изживяване.
 
 
Powered by Phoca Gallery