Отговорността на лекаря за вреди

medical errorЛекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно съвременните, общоприети достижения на медицинската наука и практика. При отклонение от тези задължения, в резултат на което са възникнали неблагоприятни последици за болния, може да се ангажира отговорността на лекаря, ако неговото действие или бездействие са в резултат на виновно поведение. Виновно е поведението не само в случаи на преднамереност и умисъл.  Прочети още ....

Права при лечение в Европейския съюз

eu flagБългарските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публични фондове, понякога е необходимо да се извършват някои eu flagпредварителни административни действия. Има три административни органа, които имат право да издават разрешение и да заплащат за лечение в чужбина.
Комисия за лечение в чужбина към МЗ
Единият от тях е Комисията за лечение в чужбина, създадена към Министерството на здравеопазването. Комисията разглежда случаи .... Прочети още ....

Съдебни дела срещу администрацията

burocracyАдминистративните съдебни дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълни задълженията си, записани в закон или подзаконов burocracyнормативен акт.
Пред Административния съд може да се оспорват индивидуални и общи административни актове, общи административни актове, подзаконови нормативни актове или отказът на административния орган да издаде такива.
Тези дела се водят пред съответния административен съд. Прочети още ....

УКАЗАНИЕ за правата на пациента

bgflagКато пациент в Република България в съответствие със законите на страната, имате следните права най-малкото:
Право да получите лечение без дискриминация по раса, пол, възраст, етническа принадлежност, произход, религия, образование, културно равнище, убеждения, политическа принадлежност, сексуална ориентация, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Право на безплатна помощ при спешни състояния на територията на цялата страна на телефон 112. Прочети още .....

Смята се, че последиците на стигмата – проявите на дискриминация – са много по-сериозни от преките последици на самото психично заболяване. Съществуват различни форми на дискриминация.
А. Пряка дискриминация.
Тази категория обхваща случаите, когато хората с психично-здравни проблеми страдат от пряко изразено неоправдано (основано на стигмата) негативно отношение и свързано с него поведение. Дискриминацията намира израз както в това, което другите правят, така и в това, което не правят. По-долу тези аспекти ще бъдат отбелязани за различните сфери на живота. Освен многобройните истории, които може да разкаже всеки човек с психично заболяване, има изследвания, които потвърждават съществуването на тези нагласи.

  • Хората с психично-здравни проблеми имат трудности с намирането на жилище: повечето собственици на жилища, както и администрацията на общинските жилища, предпочитат да си нямат работа с тях и най-често просто отказват да им дадат под наем помещение.

  • Безработицата е огромен проблем за хората с психично-здравни проблеми: според оценките, в САЩ 80 – 90 процента от хората със сериозни психично-здравни проблеми нямат работа. У нас положението, най-вероятно, е подобно, но липсват данни. Работодателите най-често просто отказват да вземат на работа хората с психично-здравни проблеми. Също така те не адаптират работни места за хора с психично-здравни проблеми, дори да имат възможност и финансов стимул да го направят.

  • Стигмата се проявява и по отношение на работещите хора с психично-здравни проблеми. Мнозина от тях се оплакват от негативните нагласи на работодателя и колегите. А заболяване, започнало, докато някой е нает на работа, е гаранция, че работодателят ще потърси начин да се отърве от нежелания работник.

  • Подобен е и проблемът с получаването на образование. Достъпът до образованието е ограничен за хората с психично-здравни проблеми; освен това, учебната програма и обучителният процес не се адаптират за специалните им нужди.

  • Психично-здравните проблеми рязко намаляват вероятността човек да сключи брак. Затова пък вероятността да се разведе, ако вече има сключен брак, нараства.

  • Хората често губят старите приятелите и трудно създават нови. Изобщо, социалната изолация, включително от страна на роднините, е една от последиците на стигмата.

  • Хората с психично-здравни проблеми получават по-малко на брой и с по-ниско качество здравни и социални услуги. Изследване демонстрира, че страдащите от шизофрения хора е по-малко вероятно да получат модерно лечение след инфаркт на миокарда, сравнени с хора със същите проблеми на сърдечно-съдовата система, които нямат психично заболяване. Подобно е положението и в психиатричното обслужване. Стигмата може да промени качеството на предлаганите здравни услуги, както и условията, в които те се предлагат. Последното може да е свързано с прекомерните мерки за сигурност (здрави врати, решетки, ключалки, всичките плод на убеждението, че хората с психоза са опасни) или с липсата на достатъчно средства (поради което помещенията могат да са мръсни, неподдържани и с неприятен вид). Правят се и по-малко изследвания, които да допринасят за развитието на психиатрията.

  • Стигмата може да допринесе за промяна на хода на заболяването в негативна посока. Това става благодарение на стреса, който стигматизираният индивид изпитва (свързан с начина на живот и отношението на околните). Стресът може да допринесе за настъпването на нови пристъпи на заболяването или за по-тежкото им протичане.

  • Стигмата може да допринесе за развитието на друго заболяване – освен това, заради което индивидът е стигматизиран.

  • Независимо от всички здравни проблеми, стигмата допринася за намаленото търсене на здравна помощ. По-малко от 30% от хората с психично-здравни проблеми търсят лечение. Не става дума само за хората с леки проблеми, както би могло да се предположи; само 60% от хората с шизофрения взимат участие в лечение, и това се отнася за страдащите от всички сериозни разстройства. Подобна е картината с хората, злоупотребяващи с алкохол или наркотични вещества. Тези проблеми са задълбочени от нежеланието на болните да се придържат към предписаното лечение: повече от 40% от пациентите, получаващи лечение за психотично разстройство, не се придържат напълно към лечебния режим. Смята се, че в резултат от това броят на постъпвания в болница нараства три пъти. Хората отказват също да ползват извънболнични дневни и рехабилитационни програми. Или, започнали да ги ползват, се отказват по някое време.

  • Не е тайна, че хората с тежки психично-здравни проблеми живеят по-кратко от другите (според някои оценки, до 8,8 години по-малко). За тази цифра допринася и високата смъртност сред тях. Самоубийството е една от основните причини за смъртност при хората с тежки психично заболяване; смята се, че стигмата, на свой ред, е сериозна причина за самоубийствата. Друга причина за високата смъртност са ограниченията в получаването здравно обслужване (особено от сърдечно-съдови заболявания). Съществува тенденция оплакванията на тези хора да бъдат игнорирани, защото често звучат като част от симптоматиката на болестта.

  • Хората с психично-здравни проблеми са по-лесна жертва на всякакъв вид насилие и други престъпления.

Б. Структурна дискриминация
Правата и възможностите на хората с психично-здравни проблеми могат да бъдат ограничавани не само чрез пряк отказ за достъп до определени услуги или възможности. Дискриминацията може да се случи чрез закони или разпоредби, неписани норми и правила на поведение или практики, които никой не оспорва. Например, заделянето на по-малко средства (по-сравнение със заделените за други проблеми в здравната сфера) за лечението на сериозните психично-здравни проблеми и тяхната рехабилитация, било в болнични условия, било в общността, е проява на структурна дискриминация.

В. Самоналожена дискриминация (автостигма). Хората с психично-здравни проблеми възприемат съществуващите към тях нагласи и започват сами да ограничават поведението си. Не е необходимо вече да бъдат дискриминирани – те сами започват да се дискриминират. Например, те не само очакват отхвърляне от приятели или настоящи или потенциални партньори, но и сами вече са убедени, че заслужават отхвърляне, и не предприемат никакви опити да получат желаното от тях. Те са убедени, че не могат много неща – да работят, да се грижат сами за бюджета си, да имат пълноценни връзки. Ако не вярват, че психичните заболявания са лечими, те нямат основания да упорстват в получаването на здравна помощ и да бъдат редовни при взимането на лекарствата и понасянето на страничните им ефекти. В някои случаи това поведение ражда порочен кръг: отчаялите се хора се отказват да се борят за правата и интересите си, те създават у околните впечатление за некомпетентност и безпомощност, което подсилва негативните им представи, което, на свой ред, засилва липсата на вяра в собствените сили.

Г. Дискриминация по асоциация (близост)
Роднините и приятелите също могат да страдат от стигма, поради връзката си с човек с психично-здравен проблем. В отговор много от тях правят усилие да скрият съществуването на проблеми.
Професионалистите от системата за психично-здравни грижи също имат трудности да признаят, че страдат от някакви психично-здравни проблеми, пък дори и от депресията, която се възприема като най-малко стигматизираща от всички сериозни психични заболявания. Ако пък техен роднина или колега се разболее, психиатрите се стремят да прикрият този факт.

Кой и как стигматизира

Повечето приемат хората с психично-здравни проблеми като членове на обществото, но предпочитат да избягват по-близките взаимоотношения – като да работят или да живеят с тях. На английски наричат този феномен “не в задния ми двор!” (Not In My Back Yard, съкратено NIMBY). Изследване, проведено в 6 немски града в рамките на антистигма кампания на Световната психиатрична асоциация, е фокусирано върху нагласите към хората с шизофрения. Само около 10 % от разпитаните 7 246 участници са приели, че биха били притеснени да говорят с някой, болен от шизофрения. Но почти за 16 % би било проблем да работят с някого с това заболяване. Една трета би се разтревожила, ако в квартала им се премести да живее група от 6 до 8 души с шизофрения. Повече от 40 % биха се противопоставили да споделят стая с болен от шизофрения (например, в болница). Над 70 % не биха сключили брак с човек с шизофрения.
Има ли тип личност, по-склонна към стигматизиране? Има изследвания на хората, склонни към предразсъдъци: те не могат да понасят неопределеност, имат ригидни авторитарни вярвания и са враждебни към други етнически групи (етноцентричност). Други изследвания са показали, че хората с “циничен мироглед” е по-вероятно да стигматизират.
Самите хора с психично-здравни проблеми сякаш говорят най-много за дискриминацията, която се налага да понасят от представителите на психично-здравната система, лекарите изобщо и от роднините си. Сякаш са най-впечатлени от подобно отношение от страна на хората, на които биха искали да разчитат най-много.
Например, изследване на британската организация Mind показва, че една трета от взелите в него участие пациенти се оплакват от несправедливо отношение от страна на личните си лекари. Те посочват, че личните лекари проявяват безразличие, гледат бързо да ги отпратят и разчитат най-вече на предписването на лекарства. Негативните нагласи на лекарите имат тенденцията да се променят с течение на времето към по-лошо: според изследване от 1986 година, в края на периода на проследяване броят на стигматизиращите лекари се е удвоил.

„Проектът Открито за психичните разстройства се финансира в рамките на

 Програма БГ 07 Инициативи за обществено здрав по Финансовия механизъм на Европейското

 икономическо пространство 2009-2014 г.“

Автор: Димитър Германов

Източник: http://psihichnozdrave.com/

 


Потребителски рейтинг на болниците

hospitalsТук пациентите оценяват болниците. Бъдете информирани преди да изберете. Станете един от оценителите и споделете мнението си. Вижте как ......

Здравните новини

P&HВижте последните новини в здравната сфера и обективни коментари и анализи на събитията без предразсъдъци. Прочети още ...

Външна оценка на качеството

nsvokЦЗПЗ координира Националната система за външна оценка на качеството на клиничните лаборатории. Вижте още ...